На 27 декември, третия ден от Рождество Христово, Българската православна църква чества паметта на Свети първомъченик и архидякон Стефан. Празникът е сред най-тачените след Коледа и в народната традиция е известен като Стефановден.
Свети Стефан е първият християнин, приел мъченическа смърт заради вярата си, поради което е наричан първомъченик. Той е един от седемте дякони, избрани от апостолите да се грижат за християнската общност и да проповядват словото Божие. Отличавал се с мъдрост, силна вяра и красноречие, което привличало мнозина към християнството.
Заради откритото си свидетелство за Христос Свети Стефан бил обвинен в богохулство и осъден на смърт чрез убиване с камъни. До последния си дъх той се молел за своите мъчители, като дал пример за смирение и истинска християнска любов.
В българската народна традиция Стефановден се свързва с края на коледния цикъл. Според традицията с него се „затваря“ кръгът на старата година и се прави преход към новата. Денят е посветен на семейството, благополучието и новото начало. По обичай младото семейство посещава кумовете, кръстниците или родителите си. Празничната трапеза е богата и включва месни ястия, най-често свинско с кисело зеле или баница с месо. Имен ден празнуват всички, носещи имената Стефан, Стефка, Стефи, Стефчо, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислав, Станислава, Стане, Цако, Цоко, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоянка, Стоичко.
