Снимка: РУ „Ангел Кънчев“
Русенският университет и Съюзът на учените в Русе откриха днес, 23 октомври, 65-ата годишна международна научна конференция. Форумът събра изследователи от различни научни области и създаде възможности за обмен на знания, идеи и професионален опит. Официалното откриване се състоя в зала „Сименс“ на Русенския университет. Събитието беше открито от ректора проф. д-р Десислава Атанасова и академик Христо Белоев, председател на Съюза на учените в Русе, почетен ректор и председател на Общото събрание на университета.
Конференцията разширява международното си участие
Проф. д-р Десислава Атанасова подчерта значението на 65-ото издание като повод за равносметка и очертаване на нови научни перспективи. Тя отбеляза, че през годините конференцията е разширила международното си участие и тематичния си обхват. За първи път тази година във форума участва и филиалът на Русенския университет в Тараклия, Молдова. Ректорът пожела на участниците ползотворна работа, интересни дискусии и нови научни постижения. Академик Христо Белоев също акцентира върху устойчивото развитие на конференцията и нейния принос към академичното сътрудничество. Той посочи, че интересът към научния форум продължава да нараства, а международните и интердисциплинарните екипи допринасят за развитието на изследователската дейност.
Тази година в програмата са включени общо 352 научни доклада. Според академик Белоев това потвърждава активността на научната общност и значението на конференцията за създаването на нови професионални партньорства.
Изкуственият интелект и микроелектрониката са сред водещите теми
В пленарната сесия участват трима гост-лектори, които представят актуални научни и технологични предизвикателства. Доц. д-р Димитър Николов от Техническия университет в София разглежда бъдещето на микроелектрониката отвъд закона на Мур и възможностите за развитие на България. Д-р Беатрис Леущан от Националния университет по наука и технологии в Букурещ представя предизвикателствата пред качеството и достъпността на данните за устойчивост. Нейният доклад разглежда значението на тези данни при вземането на управленски решения.
Димитър Димитров, председател на Управителния съвет на Биотехнологичния и здравен клъстер, представя връзката между изкуствения интелект, дълбоките технологии и технологичния трансфер. Докладът му проследява пътя от лабораторните разработки до тяхното практическо приложение в предприятията. Академик Христо Белоев връчи на тримата пленарни докладчици Кристален приз и диплома в знак на признание за участието им.
В програмата беше включен и семинарен доклад на Кристина Ешкенази, председател на Управителния съвет на Българския клъстер по здравеопазване и живот. Тя представи темата „Персонализирана медицина 2030: изкуствен интелект, здравни данни и възможности за иновации“.
24 тематични секции обхващат широк спектър от научни области
Международната конференция включва 24 тематични секции, които представят мултидисциплинарния профил на Русенския университет. Заседанията се провеждат поетапно в Русе, Силистра и Разград, както и с участието на филиала в Тараклия. За първи път в програмата са включени три нови тематични направления, свързани с българското културно-историческо наследство, интердисциплинарните изследвания и съвременните предизвикателства.
Научните дискусии обхващат инженерни и технически науки, земеделие, ветеринарна медицина, екология, биотехнологии и хранителни технологии. Сред останалите направления са педагогика, психология, филология, икономика, мениджмънт, транспорт, информатика и електроника. В програмата присъстват също изследвания в областта на медицината, здравните грижи, правните науки, националната сигурност и качеството на висшето образование. Участниците имат възможност да представят резултатите от своите проучвания и да обсъдят бъдещи съвместни проекти.
